„Макар, че понякога ликът на България се засенчва от облаци, тя може да бъде горда със своята история. Първата българска империя й е завещала славни спомени. Нейният величествен път се губи в мрака на далечни времена, минавайки през Самуил и неговият кипящ от страсти двор край планинските езера на Македония. През Симеон на златния му трон. През Борис, който слязъл пред озарения си от сияние дворец. През Крум, който вдигал наздравици към своите боляри с черепа на един император. През Тервел, влязъл в Константинопол редом с друг император. През Аспарух и братята му и техния баща кан Кубрат…“ Стивън Рънсиман