Петър и Асен
1185-1197
В началото на единадесетото столетие византийският василевс Василий II унищожил окончателно Първото българско царство. Едно от първите действия на империята било свързано с разделянето на българските територии на области, наречени теми. Последвало разрушаване на връзките народ-боляри и народ-духовници, като по този начин Византия целяла да лиши българите от техните естествени водачи. Въпреки трудната си съдба българите нито за миг не се примирили с чуждата власт. През 1040 г. от Белград започнало голямо антивизантийско въстание, ръководено от Самуиловият внук Петър Делян, който бил провъзгласен за български цар. Въпреки предварителната подготовка и значителните мащаби на въстанието империята го потушила.
Няколко години по-късно (1072) последвал нов опит на българите да постигнат Свободата – българският болярин от Скопие Георги Войтех оглавил ново въстание, което също било потушено. Въстанията били смазани, но това не било достатъчно, за пресъхне стремеж към Свобода на поробените българи, които до края на единадесетото столетие вдигнали бунтове в Средец, Несебър и Пловдив.
През следващите десетилетия били свързани с кризата и военните неуспехи на Византия, които създали благоприятни условия за ново българско въстание. Конкретният повод за ескалиране на българското недоволство не закъснял. През 1185 г. византийският василевс Исак II Ангел се оженил за унгарска принцеса. За да отпразнува сватбата си той наложил извънреден данък на българите. На 26 октомври 1185 г. в Търново братята Петър и Асен обявили началото на въстанието в църквата „Свети Димитър Солунски“. Изворите посочват следното: “…виновници за това зло и бунтовници на целия народ били двама родни братя Петър и Асен… Те не се задоволили само със собственото си освобождение, но се пръснали и по намиращите се далече в Стара планина селища… Единият от братята, Петър, поставил на главата си златна корона и обул на краката си червени сандали…”.
Действията, които предприел цар Петър били символични. Златната корона и червените сандали, които са описани от изворите, били символи на пълната владетелска власт, използвани още от времето на цар Симеон Велики. С описаната в изворите сцена двамата братя показали, че те не създават нова държава, а Освобождават поробената България.
За кратко време въстаниците освободили по-главните селища от Северна България, но без старата столица Преслав. През 1188 г. цар Асен сключил примирие с византийците в Ловеч. Две години по-късно обаче византийският василевс Исак II обсадил новата българска столица Търново. По стечение на обстоятелствата крепостта устояла атаката му. За да оттегли към своите земи Исак II избрал най-късия път за връщане – през Балкана. Когато бавнодвижещата се и разтеглена на километри византийска колона стигнала до мястото на засадата, войските на Асен се появили по околните височини. В началото ромеите се помъча да да организират съпротива: войската се изкачила по стръмнините и за един момент успял да задържи връхлитащите българи. Но всичко това било предвидено от българския владетел. Неговата войска нападнала ромеите от две страни и настанала сеч, в която императора едва се спасил. Катастрофата, която сполетяла императорската армия била незапомнена, а трофеите, които украсявали българската победа били измежду най-прочутите.
Битката при Тревенския проход (1190г.)
Цар Асен спечелил решителна победа в Тревненския проход, която му позволила да освободил Средец и да проникне в Тракия чак до Бяло море. В разгара на настъплението си цар Иван Асен I бил убит от братовчеда си Иванко. Година по-късно и цар Петър станал жертва на болярски заговор.
Може би най-точната оценка за тази героична епоха дава Пламен Павлов: “Когато през 1185 г. Петър и Асен избират пътя към Свободата, България е “дълбока провинция” на Византийската империя. Никой не е допускал, че само след две десетилетия българите ще бъдат фактор в “голямата политика”. Всичко това постигнали Великите Асеневци.