Цар Иван Асен II
1218-1241
След убийството на цар Калоян на престола се възкачил племенника му Борил, който нямал законни права върху царската корона. Тя принадлежала на синовете на цар Асен I – Иван Асен и Александър. За бъдат защитени от новия владетел младите принцове били отведени от верни боляри извън България. Последвалото управление на цар Борил било време на временен упадък на държавата и изгубен международен престиж.
След близо десетгодишно изгнание принцът Иван Асен се завърнал с наемна дружина. Българите се присъединили към него и след няколкомесечна обсада той успял да превземе Търновград. Борил бил свален от престола, а царската корона била поставена там, където ѝ е мястото – върху главата на Иван Асен II.
Той повел България към нов възход, но не разчитал само на военната си сила, а и на ловка дипломация. Чрез династически брак с унгарската принцеса Анна-Мария той успял да върне земите около Белград. Последвали нови династически бракове, чрез които цар Иван Асен II издигнал международния престиж на българското царство, което станало незаобиколим фактор в Европейския югоизток.
Сватбата на дъщерята на Иван Асен II с Мануил Комнин
Сватбата на Иван Асен II с Ирина Комнина
По това време на Балканите се водила люта битка за византийското наследство. Най-силният участник в нея бил епирският император Теодор Комнин. Опасявайки се от силата на българския владетел той нападнал България независимо от факта, че имало подписан мирен договор между двете страни. На 9 март 1230 г. се състояла битката при село Клокотница. Цар Иван Асен II лично повел войските си като заповядал да поставят на копие писмената клетва на Теодор Комнин. В завързалото се сражение българите се оказали крайният победител.
След победата си обаче Иван Асен не се възгордял. Той пленил императора и неговото семейство, а обикновените войници били освободени. Прибирайки се по родните си домове те разказвали за добрия цар, който спасил живота им и по тази причина много крепости доброволно се предали.
Международният престиж и авторитет на цар Иван Асен II нарастнал, достатъчно е само да цитираме следните негови думи: “…цялата земя от Одрин до Драч завладях – гръцка, още и албанска и сръбска. Франките владееха само градовете около Цариград и самия този град, но и те се подчиняваха под десницата на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене, и благодарение на мене прекарваха своите дни…”.
Могъществото на България накарло латинците да се откажат от планирания съюз с Иван Асен, опасявайки се, че той може да унищожи държавата им отвътре. Силният български владетел бързо намерил нов съюзник в лицето на никейския император Йоан Дука Ватаци. В резултат от договореностите с него се стигнало до възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г.
Последните години от управлението на Иван Асен II над цяла Европа надвиснала сянката на татарските нашествия. Западните християни се надявали именно на българският владетел, който да спре нашествието. За нещастие в разгара на тези събития Иван Асен починал.
Стореното от този български владетел заслужава най-висока оценка. Впрочем дали са я още неговите съвременници, които без колебание го нареждат на първо място сред забележителните имена на средновековната ни история: “Великият цар Иван Асен, синът на стария цар Асен, прослави и просвети българското царство повече от всички български царе, които бяха преди него”.