Трагичният цар
1371-1395
Със смъртта на цар Иван Асен II българската държава навлязла в дълъг период, през който се редували спокойствието и династическите кризи. Едва в началото на XIV век, и то за кратко, била постигната стабилност по времето на цар Теодор Светослав, след чиято смърт обаче държавата отново влязла във въртележката на кризата. Последната глътка свеж въздух била свързана с четиридесетгодишното управление на цар Иван Александър, който успял да възстанови международния престиж на българската държава и да създаде всички необходими условия за разцъфтяването на втория “Златен век” на българската култура. Въпреки посочените успехи наследството, което оставил не било добро – пред стените на българската държава стоели османските турци.
Наследник на цар Иван Александър бил сина му Иван Шишман. Той поел царската корона в изключително тежки времена. Един немски рицар пише, че имало три държави с името България. Иван Шишман безспорно е трагичния цар, защото неговото управление се свързва с последният етап от живота на Второто българско царство. Османският султан Мурад I вече бил най-силният господар на Балканите и на Мала Азия. Въпреки че Иван Шишман строял крепости и събирал войски силите били неравни.
Царят се принудил да признае върховенството на султана и да се обяви за негов васал, но това не попречило на неговата съпротива, която била отразена както от летописците и историците, така и в песните и преданията на народа ни. Най-тежкият удар на османските турци било завладяването на Търново през 1393 г. Цар Иван Шишман се укрепил в Никопол откъдето търсил помощ за борбата срещу врага.
През 1395 г. чрез измама царят бил заловен от султан Баязид и убит. Иван Шишман недочакал армията на унгарския крал Сигизмунд, която дошла в помощ на християните. В битката при Никопол войските на османците разгромили западните рицари, а на следващата година загинало и Видинското царство.
Цар Иван Шишман е трагичния цар. Той имал нещастието да види падането на държавата си под чужда власт, но също така имал и щастието да остане в паметта на поколенията. Народът ни провъзгласил полууспехите му срещу турците за истинска епопея и свързва името му с всеки камък от крепостите, които се противопоставяли на османските завоеватели. България погинала със слава и част от тази слава тя дължала именно на трагичния си цар Иван Шишман.