Страшният миротворец
803-814
След смъртта на кан Тервел (721 г.) владетелския род Дуло продължил да управлява до 753 г., когато починал и последния му представител кан Севар. От този момент България била изправена пред яростна криза, която се характеризирала от една страна с борбата между отделни прабългарски аристократични рода за овладяване на върховната власт, а от друга – с деветте неуспешни похода на византийския император Константин V Погонат. Дългите години на вътрешно- и външнополитически борби изтощили българската държава, която успяла да поеме така необходимата глътка въздух едва в края на осмото столетие, когато управлявлението ѝ преминало в ръцете кан Телериг, а след това – в тези на кан Кардам.
През 803 г. на власт в Плиска дошъл един от най-великите средновековни владетели – кан Крум. В началото на управлението си той се насочил към земите на замиращия под ударите на франките Аварски хаганат. Военната победа била от изключително значение, защото освен териториално разширения тя осигурявала и пълен контрол над находищата на каменна сол – ценен ресурс през Средновековието.
Активността на българския владетел във външната политика не спряла дотук. Следващата му стъпка била да навлезе по долното течение на река Струма, където След нападението над византийската войска в български ръце попаднало огромно количество злато. Година по-късно пък (през 809) кан Крум бил вече пред стените на Сердика (дн. София). Обсадата на този град не била случайна, а напротив – добре обмислен ход на българския владетел. По онова време Сердика бил градът, който контролирал важните търговски пътища, свързваши Западна с Източна Европа и с Мала Азия.
Превземането на Сердика нямало как да бъде подминато от византийския император Никифор I, който събрал огромна войска и се насочил към България (811 г.). Разбирайки за това кан Крум изпратил пратеници с мир на българо-византийската граница, но василевсът не бил склонен да приеме предложението. След това византийската войска преминала в настъпление през България и стигнала до стените на столицата Плиска. На 20 юли 811 г. император Никифор I превзел българската столица, която била подложена на тридневно разграбване и разрушаване, а в последния ден и на опожаряване.
На 23 юли 811 г. византийският владетел излязъл от Плиска начело на армия, която, отдадена на тридневното пиянство и грабеж, отдавна се превърнала по-скоро в тълпа. Отначало Никифор смятал да се насочи към Сердика, но постепенно го обхванал страх, тъй като разбрал, че кан Крум преградил обратния му път. След известно колебание императорът се осмелил да навлезе в Стара планина, като поел вероятно през Върбишкия проход. Подобно развитие на събитията явно също били предвидени от кан Крум, който преградил проходите и както отбелязват изворите “въоръжил жените по мъжки”.
Битката при Върбишки проход
Призори на 26 юли 811 г. българите нападнали центъра на византийския лагер, където станувал самия император. Започнала масова сеч, чиито размери можем да открием най-точно в думите на василевса “Дори крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта”.
Император Никифор се оказал прав. Българите победили войските му, а самия той бил пленен, а след това убит, превръщайки се едва във втория римски император, който е умрял на бойното поле. Българската победа била огромна и притиснала Византия до стената. През следващите години до 814 г. българския господар ще бъде все по-активен в отношенията с империята, преследвайки това, което вярвал, че му принадлежи – императорската корона.
На 13 април 814 г., при подготовка на огромен поход срещу Византия кан Крум починал. България изгубила един от най-великите си владетели. От земния свят завинаги си отишъл човекът, който извел Българската държава на една съвършено нова основа – идеята, че българският владетел е император равен на византийския. През 814 г. България загубила своя Крум – Страшният миротворец.