Цар Симеон Велики
893-927
В края на деветото столетие княз Борис I се оттеглил от престола, а на власт дошъл първородния му син Владимир. Той управлявал страната четири години (889-893), през които се опитал да възстанови стария политически модел. През 893 г. на Преславския събор баща му Борис I го свалил от престола и го ослепил, а на чело на страната застанал Симеон – третият син на Борис.
Решението на стария княз именно Симеон да застане начело на България едва ли бил случаен. Трябва да отбележим, че третият княз-Борисов син бил наречен от своите съвременници “дете на мира”, защото бил роден в годината на българското покръстване, превръщайки се по този начин в първия господарски син в Християнска България. От най-ранна детска възраст Симеон изпъквал с интелектуалните си способности, което вероятно било и причината баща му да го изпрати да се обучава в Константинопол, по-точно в прочутата Магнаурска школа.
При завръщането си в България младият принц вероятно бил подготвян за духовен глава на Българската църква, но Провидението и княз Борис I имали други планове. С решение на Преславския народен събор Симеон получил знаците на властта и започнал своето управление, което щяло да остане в историята като Златен век.
Макар младият български владетел да не обичал войната му се наложило да воюва още на първата година от управлението си. Византия искала да си отмъсти на българите затова, че изгонили византийските духовници и по тази причина император Лъв VI Философ преместил българското тържище от Константинопол в Солун. Действието на императора накърнявало интересите на българите, а княз Симеон нямало как да остане безучастен. Първоначално българският владетел се опитал да разреши проблема чрез дипломация, но след като тя не дала резултат останал само един възможен вариант – войната.
През 894 г. избухнала нова българо-византийска война, която може да бъде наречена и “търговска”. За няколко месеца войските на княз Симеон нанесли огромни поражения на византийската армия. Силите на империята били на привършване. Единственият вариант, по който империята можела да се противопостави е да отвори нов фронт срещу Симеон, но как. Византийците изпратили пратеници до маджарите, които трябвало да бъдат убедени да атакуват българите в гръб. Достатъчно добре мотивирани финансово, северните съседи се насочили срещу Българи, като по този начин тя трябвало да воюва на два фронта. В тази сложна ситуация княз Симеон за първи път показал своя военен гений – започнал привидни преговори за мир с империята, а докато те се “водили” той се справил с маджарите. Непосредствено след българската победа над маджарите Симеон и войската му се насочили към империята и разбили византийците. През 895 г. бил подписан мирен договор, с който България си възвърнала позициите и българското тържище отново било преместено в Константинопол.
През следващите години княз Симеон участвал в още няколко войни срещу византийците, а малко по-късно и срещу сърбите. Интересно е да се отбележи, че в тези войни той винаги бил нападнат или предизвикан от своите противници, както и че винаги тези войни били извън териториите на България. Казано с други думи – войните на Симеон можели да доведат само позитиви на държавата и нейният владетел.
Симеон бил на върха на силата си през 913 г. когато лично константинополският патриарх Николай Мистик го коронясал за цар на българите. Скоро след този акт на патриарха в Константинопол бил извършен държавен преврат и начело на страната застанала императрица Зоя (майката на малолетния император Константин VII), която анулирала всички договорености със Симеон. Унижението, на което бил подложен българския владетел било причината за начало на поредна българо-византийска война.
На 20 август 917 г. се състояла битката при река Ахелой, в която едни срещу други се изправили 60 хиляди българи срещу малко над 60 хиляди византийци. Колко голям бил успехът на българите можем да разберем от самите извори, които съобщават две много интересни неща. На първо място, че в тази война загинала голяма част от византийската войска и на второ място – петдесет години след битката все още можели да бъдат видени костите на непогребаните византийски войни.
Битката при река Ахелой
Управлението на цар Симеон не бива да се свързва само с войната. Векът на Симеон не е само кървав, а е по-скоро Златен. Златен, защото по негово време се наблюдава подем на българската култура. В преславския дворец се събират книжовници от т. нар. Симеонов кръг, които превеждат, преписват или създават изцяло нови произведения свързани с християнството. Няма да бъде пресилено ако кажем че благодарение на Симеон и на книжовниците от неговия кръг (най-вече Йоан Екзарх Константин Преславски и др.) българската държава е създала самостоятелна култура. Българската държава може да се възприеме като родина на една нова цивилизация, която ще разпространи православието и християнството в цяла Източна Европа.
Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на Първото българско царство. По негово време, освен невижданото дотогава териториално разширение, държавата става средище на културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България.