Канът, Кесарят, Спасителят
701-721
Създадената в края на седмото столетие Дунавска България посрещнала новият век с нов владетел – кан Тервел. На четвъртата година от неговото управление в Плиска пристигнал пратеник на сваление десетилетие по-рано византийски василевс Юстиниан II Ринотмет, който търсел подкрепа, за да си върне престола. Двете страни се договорили за съвместни действия, като в замяна на помощта си Тервел щял да се ожени за дъщерята на Юстиниан II Анастасия.
На следващата година с голяма войска от прабългари и славяни кан Тервел се отправил към Константинопол и се установил на стан пред стените му. В продължение на три дни Юстиниан II водел преговори със столичните жители, но в замяна на обещанията си получавал оскърбления и подигравки. На четвъртия ден той успял да проникне в Константинопол през водопровода и да го превземе. Войските на кан Тервел продължавали да стануват пред столичните стени, за да напомнят на новия-стар византийски василевс за задълженията, поети пред българския владетел.
В следващите дни българският владетел бил приет тържествено в императорския дворец, където бил удостоен с титлата кесар. Тържеството около повторното възкачване на престола на Юстиниан II и обличането на Тервел в кесарска власт били съпроводени от речи, както препоръчвал византийския дворцов церемониал. Списъкът на придобивките от кампанията през 705 г. се допълва с множество злато, сребро и областта Загоре.
Кесар
Титла, която е най-висока след императорската, обикновено се дава на престонаследника.
През 716 г. българо-византийските отношения трябвало да бъдат потвърдени, като по тази причина кан Тервел сключил договор с новия василевс Теодосий III. Клаузите на новия мир били следните: 1) утвърждаване на българо-византийската граница; 2) данък в размер 30 литри злато, във вид на златотъкани дрехи и червени кожи; 3) взаимно предаване на политическите бегълци и 4) търговски – стоки, които не са снабдени с държавен печат не могат да влизат във Византия или България.
Този мирен договор представлявал голяма победа на България и нейния владетел, защото успял да уреди българо-византийските отношения и да постигне нееднократно признаване на младото канство. С тези клаузи обаче не се изчерпвали задълженията на двамата владетели – вероятно е имало и други, които предвиждали взаимопомощ в случай на опасност.
Вероятно това станало и причина войските на кан Тервел да се появят отново в околностите на Константинопол, обсаден от арабите през август 717 г. Още в началото на обсадата българите се явили в тила на врага и унищожили голяма част от силите му. Това принудило арабите да изкопаят два рова – единият, за да се защитят от българите, а другия – от Константинопол. През следващата 718 година било дадено решаващо сражение. Арабите били разгромени, като жертвите им възлизали от 22 000 до 33 000 души. Ключовата намеса на кан Тервел и българската войска спасили Византия от разгром, но не това било най-важното.
Битката при Константинопол
Важното било, че българската намеса спасила цяла Европа от ислямската заплаха, запазвайки християнската цивилизация. Именно затова и Западната църква канонизира втория български владетел – свети Тривелий Спасителят на Европа.